Глициния

Глицинията е увивнo растение, което се увива по всяка възможна опора, като достига височина до 20 м. и може да се разпростре настрани до 10 м. Тя произхожда от Азия и източните части на Северна Америка. Най- популярни са Китайската глициния – Wisteria sisnensis и Обилно цъфтящата глициния – Wisteria floribunda. Тези видове се използват все по-често за създаването на красиви, декоративни елементи. Глицинията не е много претенциозна. Единственото нещо, с което трябва да се съобразите, е, че мястото, на което ще се засажда растението, трябва да е слънчево. Глицинията има невероятни цветове, събрани в гроздове, те могат да бъдат бели, розови, пурпурни, червени.

Китайската глициния се характеризира с дясно усукване на стъблата, по-малки цветове – до 30см, които имат слаб аромат. Цъфтежът е през април – май. Възможна е и появата на втори цъфтеж през август.

Обилно цъфтящата глициния се отличава от китайската по лявото усукване на стъблата, но за сметка на това, тя е по-ниска. Цветовете са в гъсти гроздове, които достигат до 50см. Този вид е богат на декоративни форми, някои от които, се отглеждат и у нас, като например:

  • ‘Alba’ – с бели цветове;
  • ‘Macrobotrys’ – съцветията достигат до 90 см. дължина, цветовете им са от червено-виолетови до виолетови;
  • ‘Longissima Alba’ – с дълги ароматни бели цветове;
  • ‘Rosea’- бледо розови до светло лилави, дължина до 45 см;
  • ‘Violacea Plena’- кичести, от червени до виолетови цветове;
  • ‘Rubra’- тъмно розови до наситено червени цветове.

В световната практика използването на Глициния е довело до постигането на изключителни примери. Един от тях е най-голямата Глициния в света, намираща се в Сиера Мадре, Калифорния, заема площ повече от 4 декара и тежи 250 тона. Посадена е през 1894 година.

Leave Comment